Разрешение за работа на чужденец в България — ръководство за работодатели

Кой има нужда от разрешение за работа в България

Гражданите на държавите от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария работят в България свободно, без разрешение. Разрешение трябва за граждани на трети държави — например Непал, Индия, Узбекистан, Филипини, Виетнам или Египет.

С краткосрочна виза за туризъм или бизнес чужденецът няма право да работи. Изключение е сезонната работа до 90 дни, за която работодателят регистрира заетостта в Агенцията по заетостта.

Видове разрешения за работа за граждани на трети държави

Законът предвижда няколко отделни режима. Изборът зависи от позицията, срока и квалификацията на работника:

Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР)

Единното разрешение обединява двете неща, от които има нужда работникът — правото да пребивава и правото да работи — в една процедура и един документ. Режимът следва европейската директива за единното разрешение.

От 1 юни 2021 г. заявлението не се подава в Агенцията по заетостта, а в дирекция „Миграция“ на МВР или в съответния отдел „Миграция“ към областните дирекции. „Миграция“ изпраща документите за становище на Агенцията по заетостта и на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Агенцията по заетостта преценява дали фирмата и позицията отговарят на условията. След положително становище работникът получава виза, пристига и получава карта, в която е вписан работодателят му.

Разрешението се издава за срока на трудовия договор, но за не повече от 3 години, и може да се подновява. Работникът може да работи само при работодателя, на длъжността и на мястото, посочени в разрешението.

Условия за достъп до пазара на труда и кога се отказва

Агенцията по заетостта разрешава достъп, когато са изпълнени три условия:

1. фирмата е в рамките на квотата за граждани на трети държави;
2. условията на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от тези за българските граждани на същата позиция;
3. работникът има знанията, уменията и опита, нужни за длъжността.

Достъп се отказва, ако работодателят:

• има влязло в сила наказателно постановление през последните 2 години за наемане на чужденец без право на работа;
• през последните 3 месеца по своя инициатива е освободил български или европейски граждани, които биха могли да заемат същото място;
• през последните 6 месеца е обявил масово съкращение за същите позиции;
• има установени задължения към държавата, освен ако са разсрочени или отсрочени;
• не извършва реална стопанска дейност или е в ликвидация или несъстоятелност.

Отказ има и когато самият работник е санкциониран за незаконна работа през последните 5 години.

Квота за граждани на трети държави — калкулатор

Броят на гражданите на трети държави, наети от една фирма по трудов договор през последните 12 месеца, не може да надвишава 20% от средносписъчната численост на служителите. За малките и средните предприятия границата е 30%. Малко или средно предприятие е фирма с до 249 служители и годишен оборот до 50 млн. € или активи до 43 млн. €.

Квотата се проверява при единното разрешение за пребиваване и работа. За Синята карта на ЕС и за сезонната заетост законът има отделни правила — проверяваме ги поотделно за всеки случай.

Документи за единно разрешение за пребиваване и работа

От работодателя

• заявление по образец до дирекция „Миграция“;
• трудов договор с работника, който влиза в сила след получаване на разрешението;
• длъжностна характеристика и описание на изискванията към опита;
• справка-декларация за вече наетите граждани на трети държави — име, гражданство, основание и срок на пребиваване;
• документи за образованието, квалификацията и опита на работника — преведени и легализирани;
• копие от паспорта на работника.

От работника — при получаване на картата

• паспорт с виза тип D;
• задължителна медицинска застраховка, валидна поне 3 месеца, когато работникът още не е здравноосигурен в България;
• документ за жилище, например договор за наем;
• документ за платена държавна такса.

Работникът се явява лично — упълномощен представител не се допуска. Точният списък зависи от случая, затова го уточняваме в началото, за да не се връщат документи.

Виза тип D — дългосрочна виза за работа

Виза тип D е дългосрочната национална виза, с която работникът влиза в България, за да получи картата си. Заявлението се подава в българското посолство или консулство, което обслужва държавата на работника — например гражданите на Непал обикновено кандидатстват в Ню Делхи.

Подаването е лично и включва интервю. Консулът проверява дали работникът знае при кого, къде и на каква позиция ще работи. Добре подготвеният кандидат минава интервюто спокойно — затова подготовката е част от нашата работа.

След пристигането: карта, трудов договор и уведомления

1. Работникът се явява лично в „Миграция“ и подава документите за картата.
2. „Миграция“ издава разрешението — картата, в която е вписан работодателят.
3. Трудовият договор се регистрира в НАП, както за всеки служител.
4. Работодателят уведомява Инспекцията по труда за започването на работа.

Пропуснатото уведомление до Инспекцията по труда е едно от най-честите нарушения при проверка. Ние ви изпращаме готовата бланка.

Сезонна работа на чужденци — до 90 дни и до 9 месеца

Сезонната заетост е предвидена за селско, горско и рибно стопанство и за хотели и ресторанти. Има два варианта:

При сезонната заетост работодателят предоставя подходящо и безопасно жилище или съдейства за осигуряването му. Наемът трябва да е съобразен със заплатата и не се удържа автоматично от нея.

Подбираме сезонен персонал за туризма и земеделието — вижте персонал за хотели и ресторанти. За целогодишна работа подбираме и строителни работници и работници за производството.

Синя карта на ЕС — за висококвалифицирани специалисти

Синята карта е за позиции, които изискват висока квалификация. Основните условия са:

• висше образование с обучение поне 3 години или — за някои длъжности — поне 5 години професионален опит на сравнимо ниво;
• брутна заплата поне 1,5 пъти по-висока от средната за страната по последните данни на НСИ;
• трудов договор за поне 6 месеца.

Картата се издава за срок до 5 години. За Синята карта не се прилага квотата.

Санкции за работодателя при наемане без разрешение

Работа без разрешение или без регистрация носи имуществена санкция за фирмата и глоба за работника. По-сериозната последица е друга: влязлото в сила наказателно постановление е основание за отказ на нови разрешения за 2 години. Така едно нарушение може да спре наемането на хора от чужбина за дълго време.

Промени в закона за трудовата миграция през 2026 г.

През 2026 г. правилата се променят. Ето какво е важно за работодателите към края на септември:

• Проект от януари 2026 г. — Министерството на труда предложи по-високи квоти с по 5 процентни пункта и наемане извън квотите за обекти от национално значение.
• 16 септември 2026 г. — парламентът прие на първо четене промени в Закона за чужденците. Те предвиждат обезщетение за работника, когато достъпът му бъде отнет по вина на работодателя, и писмен договор за жилището, което работодателят дава на сезонен работник.

Промените не са окончателни, докато не бъдат приети на второ четене и обнародвани. Следим ги и обновяваме тази страница.

Често задавани въпроси за разрешението за работа

Информацията на тази страница е обща и не замества консултация за конкретния случай. Последна проверка на нормативната уредба: септември 2026 г.